Авторитарните управляващи се страхуват от прозрачност – либералните демокрации трябва да я приемат

В навечерието на пълномащабната офанзива на Владимир Путин против Украйна, решението на държавното управление на Съединени американски щати да разгласява своите разследващи данни за съветските проекти се оказа стратегически успех. Това разреши на Запада да се приготви за най-лошото, да сплоти вътрешното публично мнение и да работи по-бързо, мощно и в съгласие, в сравнение с някой би очаквал в икономическата и дипломатическата война, която избухна дружно с тази на бойното поле.

Днес Съединени американски щати още веднъж са в позиция да употребяват прозрачността, с цел да си обезпечат стратегическо преимущество – и този път Европа може и би трябвало да последва образеца им.

Сред по-малко видяните елементи от нов закон, който дава опция на президента на Съединени американски щати да конфискуването на съветски държавни активи (което единствено по себе си е по-малко видяна част от пакета законопроекти, най-сетне признати за финансиране на Украйна) е условие към него да рапортува на Конгреса какви активи има съветската страна в Съединени американски щати. Сега стартира техническа работа за установяване на обсега на това, което финансовите институции би трябвало да рапортуват и държавното управление да оповести обществено.

От значително значение е мрежата да бъде разпръсната допустимо най-широко и Европейски Съюз, другите страни от Г-7 и останалите страни, които са обездвижили съветски активи, да подхващат същите стъпки. Откакто блокира достъпа на Русия до нейните запаси единствено няколко дни след пълномащабното навлизане, никое санкциониращо държавно управление не е показало задоволително обществено и изчерпателно отчитане на това какви активи Москва е държала под тяхна пълномощия преди войната и какво се е случило с тях по-късно.

В момента се води спор дали съветските държавни активи би трябвало да бъдат иззети непосредствено, с цел да се извърши задължението на Москва да компенсира Украйна, като Япония и членовете на Г-7 на Европейски Съюз са най-противни на това. Но не е препоръчан добър мотив за опазване в загадка какви са тези активи. На Европейски Съюз лиши една година, с цел да изиска от държавите-членки даже да събират и споделят такава информация вътрешно. Това, което беше казано обществено, беше разпокъсано, с малко детайлности (никога не повече от едно число) и импровизирано. Обединеното кралство, Съединени американски щати и Канада не са по-прозрачни.

Тази прокристост е нездравословна. Даде сигнал на Путин, че западът е слабоволев (ако ви е боязън даже да говорите какви са активите, сигурно в никакъв случай няма да посмеете да ги вземете). Той поддържа комплициране и незнание в публичния спор за това по какъв начин да се помогне финансово на Украйна. Преди всичко това може да е затъмнило даже за най-висшите политици и нашите политически водачи каква е цялостната ни гама от благоприятни условия за политика.

Законът за репо, новото законодателство на Съединени американски щати, налагащо повече откриване на информация, илюстрира казуса. Частта му „ Усещането на Конгреса “ се базира на известия в медиите, че единствено $4-5 милиарда съветски запаси са в Съединени американски щати. Но ние знаем от Euroclear, откритият в Белгия настойник на множеството блокирани активи (който е по-откровен с цифри от всяко правителство), че е натрупал към 15 милиарда $ в щатски долари в брой, защото притежаваните от Русия скъпи бумаги, деноминирани в долари, са узрял.

Тези пари се намират някъде във финансовата система на Съединени американски щати, евентуално в банката-кореспондент на Euroclear. А Руската централна банка може да има други дялове в частни американски финансови институции. Само в детайли обществено счетоводство, в това число история на транзакциите отпреди пълномащабното настъпление, ще запълни тези дупки в нашите познания.

Обратно, прозрачността може да бъде мощ. Репото се отнася освен за запасите на централната банка, само че и за съветските държавни активи като цяло. Съединени американски щати имат опция да хвърлят светлина върху това къде може да лежат други елементи от парите на Москва - като всички несанкционирани заплащания в долари към държавни енергийни компании за нефт и газ през последните две години. Такива „ сенчести запаси “ от насъбрани остатъци от експорт са от същия мащаб в международен мащаб като блокираните активи на централната банка. Но намирането им изисква подробна история на транзакциите и допустимо най-широко пояснение на „ държавни активи “.

Предупреждение към европейците, което би трябвало да се вслушат: прегръдката на прозрачността предлага преимущество на първия. Ако Съединени американски щати, Обединеното кралство и Канада разгласяват всичко, което знаят за съветските запаси, те ще изложат салда на Euroclear от близо 60 милиарда $ в своите финансови институции или централни банки. В последна сметка, „ британските “ членове на Г-7 биха могли да се снабдят с тези пари и да ги третират също като произлизащи от запасите на Русия и предмет на вероятно изземване.

Г-7 ще бъде по-добре обслужван от конкуренция към върха по неприкритост по отношение на съветските държавни активи. Това ще разсее огромна част от мъглата, ще възвърне самодейността в арената на икономическата сигурност и ще нулира част от политическото опълчване по отношение на това по какъв начин да се извърши единомислещото заричане да се употребяват блокираните запаси в интерес на Украйна.

И най-сетне би демонстрирало още един път, че в борбата сред народна власт и авторитаризъм демокрациите имат толкоз доста да завоюват от възприемането на прозрачността, колкото властническите хора имат причина да се опасяват от нея.